... не ще отмина

Не ми се давай, Мая,
         аз не ще отмина.
Не ще се пръсна като дъжд.
Завинаги.
Завинаги ще бъда паякът
         във твойта стая,
         бяла.

Заслушвам се -
         вратата трябва да те издаде.
Заглеждам се.
В режим за търсене на твойта форма
         аз съм
         Идеално програмираният.
Дори от песен нямам нужда,
за да ти кажа:
         Все още те обичам.

Последни звуци от лятото,
повече спомен, отколкото съдба.
Пак ще те видя - 
              Искам.
Пак ще те видя -
              Може би ...

Последни звуци от лятото,
повече съдба, отколкото спомен.
Това съм Аз -
              Не ме ли позна?
А това си Ти -
              Сега съм доволен.