natalie1987 (Natalie)
61 31
31 ago 2021, 12:38

Не ще пропадна славно 

  Poesía » Otra
471 0 3

Като хляба на Исус
цяла ви се дадох.
Дори с горчив привкус - 
каквото имах ви раздадох.

 

Подарих ви вяра, радост,
пари, душа и вещи.
Отблагодарихте ми се с гадост,
долни червяци смешни.

 

Ръката си на всекиго подадох,
гризахте като поганци,
душата цяла си съблякох,
за да живеете по царски.

 

Но когато паднах Аз -
за първи път в живота,
изпарихте се от "раз",
оставихте ме сама, сирота.

 

Прокажна ли съм ви сега, 
приятели и близки мили?
Останала без пукната пара,
от мен така ли сте се скрили?

 

Защо съм ви сега
като спряха ви благата?!
Веч' не съм ви хич добра
и знаела ми все устата.

 

Последната останала троха
на себе си единствено ще дам!
Не искам да съм ви добра -
лоша съм и нямам срам.

 

Сбогом и благодарности от мен -
ще се вдигна, макар и бавно.
В живота ми така обикновен..,
знаете...
Не ще пропадна славно!!!

© Natalie Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имах предвид, навреме. Сега е късно за първото.
  • В Избора е спасението. И тя не е взела правилния. А сега ще ви разясня и "правилен": не да се прави на Клеопатра, а просто да изгони от дома си разгулния си син. И да се разведе с Марк Антоний.
  • Много ми е мъчно. Това се отнася за моята майка. И тя така - не ще пропадне славно. А аз съм поганецът.
Propuestas
: ??:??