31.08.2021 г., 12:38

Не ще пропадна славно

769 0 3

Като хляба на Исус
цяла ви се дадох.
Дори с горчив привкус - 
каквото имах ви раздадох.

 

Подарих ви вяра, радост,
пари, душа и вещи.
Отблагодарихте ми се с гадост,
долни червяци смешни.

 

Ръката си на всекиго подадох,
гризахте като поганци,
душата цяла си съблякох,
за да живеете по царски.

 

Но когато паднах Аз -
за първи път в живота,
изпарихте се от "раз",
оставихте ме сама, сирота.

 

Прокажна ли съм ви сега, 
приятели и близки мили?
Останала без пукната пара,
от мен така ли сте се скрили?

 

Защо съм ви сега
като спряха ви благата?!
Веч' не съм ви хич добра
и знаела ми все устата.

 

Последната останала троха
на себе си единствено ще дам!
Не искам да съм ви добра -
лоша съм и нямам срам.

 

Сбогом и благодарности от мен -
ще се вдигна, макар и бавно.
В живота ми така обикновен..,
знаете...
Не ще пропадна славно!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Natalie Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имах предвид, навреме. Сега е късно за първото.
  • В Избора е спасението. И тя не е взела правилния. А сега ще ви разясня и "правилен": не да се прави на Клеопатра, а просто да изгони от дома си разгулния си син. И да се разведе с Марк Антоний.
  • Много ми е мъчно. Това се отнася за моята майка. И тя така - не ще пропадне славно. А аз съм поганецът.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...