Не ще пропадна славно
Като хляба на Исус
цяла ви се дадох.
Дори с горчив привкус -
каквото имах ви раздадох.
Подарих ви вяра, радост,
пари, душа и вещи.
Отблагодарихте ми се с гадост,
долни червяци смешни.
Ръката си на всекиго подадох,
гризахте като поганци,
душата цяла си съблякох,
за да живеете по царски.
Но когато паднах Аз -
за първи път в живота,
изпарихте се от "раз",
оставихте ме сама, сирота.
Прокажна ли съм ви сега,
приятели и близки мили?
Останала без пукната пара,
от мен така ли сте се скрили?
Защо съм ви сега
като спряха ви благата?!
Веч' не съм ви хич добра
и знаела ми все устата.
Последната останала троха
на себе си единствено ще дам!
Не искам да съм ви добра -
лоша съм и нямам срам.
Сбогом и благодарности от мен -
ще се вдигна, макар и бавно.
В живота ми така обикновен..,
знаете...
Не ще пропадна славно!!!
© Natalie All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Имах предвид, навреме. Сега е късно за първото.
-
В Избора е спасението. И тя не е взела правилния. А сега ще ви разясня и "правилен": не да се прави на Клеопатра, а просто да изгони от дома си разгулния си син. И да се разведе с Марк Антоний.
-
Много ми е мъчно. Това се отнася за моята майка. И тя така - не ще пропадне славно. А аз съм поганецът.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
