Не бива да те виждам.Няма.
Не искам да те срещам вече.
От спомени боли в душата,
а раните тежат в сърцето…

Сама останах. Мина време, 
вглъбена в самота живея.
Със себе си се боря гневно –
успях ли да те преживея?

Ти взе ми всичко без пощада,
разби душата ми, ограби я.
А аз възпявах твоята кражба,
във песни те творях и вярвах.

В небивалото наше съвършенство,
в една-едничка дума само.
Но всичко свърши. Край. Завеса.
Не искам да те виждам. Няма.

Но Бог реши и днес ни срещна
на свято място, в малка църква.
Потръпнах, стана ми горещо,
изпих те, с поглед те прегърнах.

Запалих свещ и пожелах си
през сълзи песента си да допея,
да те докосна с устни в мрака…
Вече знам – не ще те преживея!