По мене не 'оди юнако млад,
не дрънкай с шпори дето и да мина!
Ни маска имаш, ни сертификат,
и хич и не помисляш за ваксина.
Сред село на хорото пръв левент,
момите китки дават, ти да видиш!
Бодил да видиш няма изсушен,
от мен, дорде до Здравната не идеш!
След третата ваксина срам, не срам,
ще ти пристана в тиха нощ безлунна.
Дори тогава само че не знам,
от пусти маски как ще те целуна.
А после, либе да сковеш миндер,
на метър-два да бъдем с теб свободни.
Ще чакат внуци, дъртите, че зер,
затуй 'одихме доктор да ни бодне.
Ка' щяло цяло село да се смей?
Не щеш, не щеш! И права ти пъртина!
Аз докторша ще съм, простак, бледней!
Ще видиш като в София замина!
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados