6.11.2021 г., 12:15

Не щеш, не щеш! И права ти пъртина!

496 4 9

По мене не 'оди юнако млад,
не  дрънкай с шпори дето и да мина!
Ни маска имаш, ни сертификат,
и хич и не помисляш за ваксина.

 

Сред село на хорото пръв левент,
момите китки дават, ти да видиш!
Бодил да видиш няма изсушен,
от мен, дорде до Здравната не идеш!

 

След третата ваксина срам, не срам,
ще ти пристана в тиха нощ безлунна.
Дори тогава само че не знам,
от пусти маски как ще те целуна.

 

А после, либе да сковеш миндер,
на метър-два да бъдем с теб свободни.
Ще чакат внуци, дъртите, че зер,
затуй 'одихме доктор да ни бодне.

 

Ка' щяло цяло село да се смей?
Не щеш, не щеш! И права ти пъртина!
Аз докторша ще съм, простак, бледней!
Ще видиш като в  София замина!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Павли!
  • Ехааа! Много добре ми подейства! Браво ти!
  • Опитах се мъничко да ни разведря, приятели. Един от вас да се усмихне - стига. Радвам се, че съм успяла.
  • И ваксинирана е любовта в зародиш...
    "Не е смешно!"-тропна внукът с крак!
    "Деди,оди при баба Джени да те бодне,
    нали разправям,че си я взел с мерак?!"

    Поздравления за написаното от теб, Надежда!
    Връщаш ме в минали години:с нови ваксини!😍
  • Ей, Наденце, не съм се ваксинирала за смях, а ти ме караш да се смея така бурно!🤣😄🤣 Ти си коронована само от поезията и нейната корона ти отива, миличка!💟

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...