Живея аз!
Живееш ти!
И нищо вече няма.
Горещ от страст,
играеш двойна роля в нашата драма.
Обичах аз!
Но не и ти!
Съвсем самотна ме остави.
Минава час и с твойта власт
търгува спомена да ме забави.
Сега върви!
Стъпките само да чувам.
А болката - няма е вече.
Тя е далече.
И все пак аз се бунтувам.
Ти спираш.
Всичко си разбрал.
Разбрал си как ме губиш,
към мен вървиш,
не горд, а странно онемял
ръка протягаш!
Сега си толкова различен,
но няма вече онзи плам,
макар че ти не си ми безразличен!
© АСЕТО Todos los derechos reservados