Не си отивай. Адски ще ми липсваш.
И няма да успея да прогледна.
Ще бъда тъжен стих. Ще ме прелистваш...
... но с тиха болка. С близост. За последно.
Не си отивай. Ще ме смаже празното.
И всичките му тъжни измерения.
И мислите прегърбени от нежност...
Ще ме превърнат в бивше изкупление...
Сега си тръгваш. Но при мен остават
премръзналите с чувства четиристишия.
И бавно моя свят опустошават...
Ще мога ли без теб за миг... да дишам...