6 may 2005, 19:45

Не си отивай!

  Poesía
1K 0 2

                   Не си отивай! Не ме оставяй сам

                   в прегръдката на здрача. Спри за миг!

                   Без теб ще страдам в света голям,

                   а душата ми ще бъде само стон и вик...

 

                   Аз знам – бях към тебе безразличен

                   и като слепец не виждах твоята любов!

                   Вратата се затвори...В мига драматичен

                   осъзнах – без теб светът е тъй суров...

 

                   Но така е в живота наш човешки

                   да оценяваме късно, когато загубим нещо,

                   а после страдаме за пагубните грешки

                   и молим се за прошка – на колене, горещо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...