Vala (Валентин Кабакчиев) Vala (Валентин Кабакчиев)
1 114
6 may 2005, 19:45

Не си отивай!

  Poesía
1K 0 2

                   Не си отивай! Не ме оставяй сам

                   в прегръдката на здрача. Спри за миг!

                   Без теб ще страдам в света голям,

                   а душата ми ще бъде само стон и вик...

 

                   Аз знам – бях към тебе безразличен

                   и като слепец не виждах твоята любов!

                   Вратата се затвори...В мига драматичен

                   осъзнах – без теб светът е тъй суров...

 

                   Но така е в живота наш човешки

                   да оценяваме късно, когато загубим нещо,

                   а после страдаме за пагубните грешки

                   и молим се за прошка – на колене, горещо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0