13 ago 2006, 11:29

Не си отивай

  Poesía
2.2K 0 7
Не си отивай тази нощ от мен!
Опитай се при мене да останеш!
И не зачерквай утрешния ден -
не ми нанасяй нови рани.

Изплашен си от минали събития,
в житейският им кръговрат улисан
и браниш пак живота си, разбития,
в лъжлив парад, за другите измислен.

Говориш със усмивка на лицето,
но нервно ти ръка в коси прокарваш
и свито е във твойта гръд сърцето,
че аз на този маскарад не вярвам.

Познавам те и много си ми близък,
но някак си далечен се оказваш.
С очите си ти бавно ме изпиваш,
но свойта независимост опазваш.

Не си отивай тази нощ от мен,
когато знам, че искаш да останеш,
когато си от чувства запленен,
ти не от мен , от себе си побягваш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...