5 may 2016, 20:09

Не си отивай 

  Poesía » Civil
273 0 2

И не от вчера, не от лани

към тебе аз протягам длани

и искам аз да те прегърна

от пътя спешно да те върна.

 

Че там, където ти отиваш,

самата себе си затриваш.

За теб историята плаче,

а паметта във нас илач е.

 

Водачите не са мехлема

за перманентната ти хрема.

И те те водят към Голгота

да се простиш сама с живота.

 

И спри се, моя майко стара!

Не си отивай на камара!

Че господ пак ще те въздигне

и в култ отново ще те вдигне.

 

Че ти за нас си пак България

и стой си в тези полушария.

Със тебе ние ще останем-

зад знамето ти да застанем!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уф, какво да кажа! Май сме най-големите родолюбци! Стоим в тази объркана, разбъркана и протъркана държава, която не е майка за нас а най-големият ни враг! Тя нехае, тя ни поболява, ограбва, разпилява! Голяма патриотка съм и аз и мъжът ми, но тази България не заслужава нашата съвест, нашата чест, нашата страст!
    Но стихчето ти е пламенно! Браво за силата ти!
Propuestas
: ??:??