Не си отивай
И не от вчера, не от лани
към тебе аз протягам длани
и искам аз да те прегърна
от пътя спешно да те върна.
Че там, където ти отиваш,
самата себе си затриваш.
За теб историята плаче,
а паметта във нас илач е.
Водачите не са мехлема
за перманентната ти хрема.
И те те водят към Голгота
да се простиш сама с живота.
И спри се, моя майко стара!
Не си отивай на камара!
Че господ пак ще те въздигне
и в култ отново ще те вдигне.
Че ти за нас си пак България
и стой си в тези полушария.
Със тебе ние ще останем-
зад знамето ти да застанем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
