8 jun 2023, 12:56

Не си отивай

560 0 0

Не искам да губя любовта ти,

а също не мога, не мога.

Пламъчетата в очите да гаснат,

без топлина да е твоят огън.

 

Не искам да си представям,

че вече не съм на сърцето ти.

Да дишам просто преставам,

любов ако няма на лицето ти.

 

Без любовта ти и слънце няма,

с тъга бавно ме давят мъгли.

Сърцето наранено от драма,

тихо ридае с кръв от сълзи.

 

Душата с разкъсана дреха,

без щастие стене разголена.

От мъка раздирана крехката,

от нерв сякаш болно оголен.

 

Тялото линее тежко ударено

от своята жестока на грешка.

Цветята ми моите са попарени,

слана е поръсила лятото жежко.

 

Отчаяно сричам сега аз молитвите

в храм нелеп сътворен от обидата.

На всичко готов съм, обичам те,

любов моя върни се, не си отивай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...