Jun 8, 2023, 12:56 PM

Не си отивай

  Poetry » Love
554 0 0

Не искам да губя любовта ти,

а също не мога, не мога.

Пламъчетата в очите да гаснат,

без топлина да е твоят огън.

 

Не искам да си представям,

че вече не съм на сърцето ти.

Да дишам просто преставам,

любов ако няма на лицето ти.

 

Без любовта ти и слънце няма,

с тъга бавно ме давят мъгли.

Сърцето наранено от драма,

тихо ридае с кръв от сълзи.

 

Душата с разкъсана дреха,

без щастие стене разголена.

От мъка раздирана крехката,

от нерв сякаш болно оголен.

 

Тялото линее тежко ударено

от своята жестока на грешка.

Цветята ми моите са попарени,

слана е поръсила лятото жежко.

 

Отчаяно сричам сега аз молитвите

в храм нелеп сътворен от обидата.

На всичко готов съм, обичам те,

любов моя върни се, не си отивай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...