Jun 8, 2023, 12:56 PM

Не си отивай

  Poetry » Love
564 0 0

Не искам да губя любовта ти,

а също не мога, не мога.

Пламъчетата в очите да гаснат,

без топлина да е твоят огън.

 

Не искам да си представям,

че вече не съм на сърцето ти.

Да дишам просто преставам,

любов ако няма на лицето ти.

 

Без любовта ти и слънце няма,

с тъга бавно ме давят мъгли.

Сърцето наранено от драма,

тихо ридае с кръв от сълзи.

 

Душата с разкъсана дреха,

без щастие стене разголена.

От мъка раздирана крехката,

от нерв сякаш болно оголен.

 

Тялото линее тежко ударено

от своята жестока на грешка.

Цветята ми моите са попарени,

слана е поръсила лятото жежко.

 

Отчаяно сричам сега аз молитвите

в храм нелеп сътворен от обидата.

На всичко готов съм, обичам те,

любов моя върни се, не си отивай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...