Не си почивай сърце
Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано,
дето надеждата е на ръб да пометне.
Как, кажи ми, сърцето протъркано
в сивото пази спомени светли?
Кой ми е крив, че съм цялата в кръпки,
а душата ми тръгна гола, разнищена.
Пак ще целувам всяка пролетна пъпка
и свят ще събирам, доволен от нищото.
И това е достатъчно - малка пясъчна кула.
Вода ще я срине, вятър ще духне...
Кой ми е крив, че сърцето е муле -
дори не посяда, поне да отдъхне.
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано,
дето надеждата е на ръб да пометне.
Как, кажи ми, сърцето протъркано
в сивото пази спомени светли?
Кой ми е крив, че съм цялата в кръпки,
а душата ми тръгна гола, разнищена.
Пак ще целувам всяка пролетна пъпка
и свят ще събирам, доволен от нищото.
И това е достатъчно - малка пясъчна кула.
Вода ще я срине, вятър ще духне...
Кой ми е крив, че сърцето е муле -
дори не посяда, поне да отдъхне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
!!!