ulianka (Юлия)
85 296
Nov 28, 2011, 12:04 AM

Не си почивай сърце 

  Poetry » Phylosophy
823 0 7
Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.

Сбирам разум с неразум. Време объркано,
дето надеждата е на ръб да пометне.
Как, кажи ми, сърцето протъркано
в сивото пази спомени светли?

Кой ми е крив, че съм цялата в кръпки,
а душата ми тръгна гола, разнищена.
Пак ще целувам всяка пролетна пъпка
и свят ще събирам, доволен от нищото.

И това е достатъчно - малка пясъчна кула.
Вода ще я срине, вятър ще духне...
Кой ми е крив, че сърцето е муле -
дори не посяда, поне да отдъхне.

© Юлия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??