Не си предавайте душите
Колорит от цветове съм и изграждам
упорито своята душа, макар ранена.
Тя плаче заедно навън с дъжда,
но иска никой да не я променя.
Кажи ми, Боже, как така желаят
като на други зло да бъде моето сърце?
Нима светът би бил щастлив с онази
мъст, която иска мрака да простре?
Тя с грохота на кавалкада покорява
детските и чисти от греха души.
Ще спасят ли сърчицата си невинни,
или ще озлобеят в идващите дни?
Светът потъва в мрак и гладна сивота,
и само тук-таме мъждукат неубити,
загърнати от добротата мънички сърца...
Брои ли вече Сатаната дните им?
Сред хаоса в безименния град студен,
където никой е за някого навеки,
бисерни сълзи от детските очи струят -
те за истинските хора са пътеки!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
