petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
30 нояб. 2006 г., 22:20

Не си предавайте душите 

  Поэзия
612 0 6


Колорит от цветове съм и изграждам
упорито своята душа, макар ранена.
Тя плаче заедно навън с дъжда,
но иска никой да не я променя.

 

Кажи ми, Боже, как така желаят
като на други зло да бъде моето сърце?
Нима светът би бил щастлив с онази
мъст, която иска мрака да простре?

 

Тя с грохота на кавалкада покорява
детските и чисти от греха души.
Ще спасят ли сърчицата си невинни,
или ще озлобеят в идващите дни?
 


Светът потъва в мрак и гладна сивота,
и само тук-таме мъждукат неубити,
загърнати от добротата мънички сърца...
Брои ли вече Сатаната дните им?


Сред хаоса в безименния град студен,
където никой е за някого навеки,
бисерни сълзи от детските очи струят -
те за истинските хора са пътеки!

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??