Не си щастлива с мен,
усещам го... смехът ти е далечен спомен,
прегръдките ми са ти толкова студени,
че умираш от хладно безразличие,
какво ми е...
Не се опитваш даже да си мила,
не знам, до там ли ти тежа?
Като нарамила товар си се превила,
няма в погледа ти ни една искра!
Само "образът" на моето безличие...

Не си щастлива напоследък с мен.
Усеща се във всяка твоя стъпка...
във всеки жест и в недомлъвките...
в съня ти и в безсънието,
искри във въздуха непоносимостта...
и знам, какво при мене те
задържа -
за дните някогашни предаността.

Не ми помагаш с твоето мълчание.
Сам мога по-добре да си мълча...
...........................................................
Потъвам в собственото си презрение,
когато те имам нямайки,
а съм на крачка от теб и дели ни дъхът.
Мразя се, че те притежавам
като наказание,
да те имам, а да си далечна и студена.

Не си щастлива и не знам какво да правя,
да те накарам пак да се усмихнеш...

 Не си щастлива повече със мене...
...