28 feb 2009, 17:26

Не слабост е това, а огорчение ІІ

  Poesía » Otra
1K 0 1
 

Когато пак сама останеш,

недей към мен се връща...

като утешителна награда.

 

Когато всички те напуснат,

недей при мен да идваш...

огорчена от вкуса на самотата.

 

Когато и себе си в мрежите си оплетеш,

недей смирено от мен да искаш

поредна съживяваща те прошка.

 

Когато във лъжите се загубиш,

недей очаква мен...

аз да те спасявам.

 

Когато топлината на света угасне,

недей във мен... в моя свят нахлува.

Твоят образ вече сянка е, не е възможно да се стопли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Леонска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...