28.02.2009 г., 17:26

Не слабост е това, а огорчение ІІ

997 0 1
 

Когато пак сама останеш,

недей към мен се връща...

като утешителна награда.

 

Когато всички те напуснат,

недей при мен да идваш...

огорчена от вкуса на самотата.

 

Когато и себе си в мрежите си оплетеш,

недей смирено от мен да искаш

поредна съживяваща те прошка.

 

Когато във лъжите се загубиш,

недей очаква мен...

аз да те спасявам.

 

Когато топлината на света угасне,

недей във мен... в моя свят нахлува.

Твоят образ вече сянка е, не е възможно да се стопли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Леонска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....