28.02.2009 г., 17:26

Не слабост е това, а огорчение ІІ

996 0 1
 

Когато пак сама останеш,

недей към мен се връща...

като утешителна награда.

 

Когато всички те напуснат,

недей при мен да идваш...

огорчена от вкуса на самотата.

 

Когато и себе си в мрежите си оплетеш,

недей смирено от мен да искаш

поредна съживяваща те прошка.

 

Когато във лъжите се загубиш,

недей очаква мен...

аз да те спасявам.

 

Когато топлината на света угасне,

недей във мен... в моя свят нахлува.

Твоят образ вече сянка е, не е възможно да се стопли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Леонска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...