18 mar 2025, 17:25

Не сме готови за война

  Poesía » Civil
374 0 0

Съботна вечер,
хора, деца, тротинетки,
смях и музика, глъчка,
сцена с отбор мажоретки,
кучета тичат след пръчка,
слънцето с нас си играе.


Времето бута вратата,
никой не иска да знае.

Ще избегнем страха и войната,

но не знаеме как.

Митинг на радост
в събота пак
крачи безгрижно.

Но...войната ни дебне опасно,
като лавина внезапно

повлича верижно,
все по-близо вият сирени ..
Времето пак е прекрасно.
И умираме още засмени.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Петева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...