16 mar 2007, 13:09

Не спирай

  Poesía
1.3K 0 24

Не спирай, моля те!

Не спирай!

До мене, мила, остани!

С целувки нежни ме опивай,

без дъх от страст ме остави.

 

Не спирай!

Моля те, люби ме!

Желае тялото сега.

Това, което го получи,

щастливата ми веч душа.

 

Не спирай!

Целият съм огън.

Запали ме със обичта.

Сега със тебе ще гориме.

С възбудените си тела.

 

Не спирай!

Моля те! Повтаряй!

Онез вълшебните слова.

Сърцето мое ти превземай

и литналата ми душа.

 

Не спирай!

Думите свършиха.

Сега е само в нас страстта.

Докосвам устните ти влажни

и те дарявам с любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...