Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
Mar 16, 2007, 1:09 PM

Не спирай

  Poetry
1.3K 0 24

Не спирай, моля те!

Не спирай!

До мене, мила, остани!

С целувки нежни ме опивай,

без дъх от страст ме остави.

 

Не спирай!

Моля те, люби ме!

Желае тялото сега.

Това, което го получи,

щастливата ми веч душа.

 

Не спирай!

Целият съм огън.

Запали ме със обичта.

Сега със тебе ще гориме.

С възбудените си тела.

 

Не спирай!

Моля те! Повтаряй!

Онез вълшебните слова.

Сърцето мое ти превземай

и литналата ми душа.

 

Не спирай!

Думите свършиха.

Сега е само в нас страстта.

Докосвам устните ти влажни

и те дарявам с любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0