1 may 2007, 12:08

Не съжалявам...

  Poesía
846 0 1

Очите издават радост безкрайна,
пръстите любов пречертават,
устните с усмивка сияйна
път тъмен жадно осветяват.


Ако някой ден без теб остана,
любовта ми вечна ще гори,
да те обичам не ще престана,
дори душата да ми казва 'спри!'


Защото думите не ще ме спрат
миналото аз да си припомня,
не, те не могат да унищожат
това, с което живота ми започна...

Помня аз този слънчев ден,
помня погледа ти влюбен,
като слънце грееше за мен,
от любов ума ми бе погубен.


Не намерих своя лек
за тази болест незнайна,
но щастие видях напред
и разкрих ти своята тайна.


И сега не съжалявам за това,
че ти си ангел мой небесен
и продължавам смело да твърдя,
че живота с теб е песен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...