May 1, 2007, 12:08 PM

Не съжалявам...

  Poetry
841 0 1

Очите издават радост безкрайна,
пръстите любов пречертават,
устните с усмивка сияйна
път тъмен жадно осветяват.


Ако някой ден без теб остана,
любовта ми вечна ще гори,
да те обичам не ще престана,
дори душата да ми казва 'спри!'


Защото думите не ще ме спрат
миналото аз да си припомня,
не, те не могат да унищожат
това, с което живота ми започна...

Помня аз този слънчев ден,
помня погледа ти влюбен,
като слънце грееше за мен,
от любов ума ми бе погубен.


Не намерих своя лек
за тази болест незнайна,
но щастие видях напред
и разкрих ти своята тайна.


И сега не съжалявам за това,
че ти си ангел мой небесен
и продължавам смело да твърдя,
че живота с теб е песен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...