Не съжалявам днес за нищо изживяно –
за грешките и прошките,
за щастието разпиляно,
за хубавото и за лошото.
За миговете, със любов препълнени,
за грешките ми, от любов допуснати,
за нощите, в които на звездите
разказвах сънищата и мечтите си.
За сълзите, които съм изплакала,
когато любовта ми си е тръгвала.
За чудото, което съм очаквала,
когато съм горяла в пъкъла...
За неизпитаното съжалявам –
за любовта, несрещната, неизживяна,
за щастието закъсняло,
за всички мигове пропуснати...
© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados