9 abr 2008, 15:58

Не съм...

  Poesía » Otra
744 0 6
НЕ СЪМ


Не съм лунно сияние в тиха нощ,


не съм слънчев лъч над синьото море,

не съм розов храст отгледан в разкош,

не съм звезда в безкрайното небе,

не съм роса блестяща по листата,

не съм на странстващия вятър песента,

не съм глас, разцепил тишината,

не съм от пепел оставаща следа,

не съм докосване от ангел небесен,

не съм риданието на старата върба,

не съм ни смях, ни плач, ни песен...

Не ме припознавай в други неща.

Жена съм аз, изваяна от Бога

с длетото на живота и страстта,

и всеки път да се изправям мога,

защото ставам по-силна от това.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...