31 oct 2008, 21:01

Не съм актриса 

  Poesía » De amor
795 0 7
 

Одрах си кожата (биологичната)

и заших си новата (която ти харесва).

Скришом изплаках най-горчивото разочарование

и потърсих в погледа ти одобрение (с погубващо ме мълчание).

 

Аз усмихнах се сценично,

а ти удовлетворително (видя шедьовъра си).

"Хубава ли съм сега?" - запитах те цинично.

Ти с гордост поклати глава повелително.

 

Боли, когато се движа, говоря, дишам. . .

Боли от изкуственото АЗ!

Себе си съм, когато към слънцето тичам

и то разтопява сетивата, обгърнати в мраз.

 

Не ме обичай изваяна до съвършенство.

Не ме заставяй да съм онази от списанието.

Изживей с мен наново свойто детство.

Научи се да откриваш дори и красотата в моето мълчание.

 

Че ролята на другата не ми приляга.

Копнея да играя себе си, но умело.

Почувствай как сърцето, болното, ти се доверява.

Поискай го! С теб стремглаво към нов път е поело.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • как съм пропуснала...много...много ми харесва...
    прегръщам те, с много обич...
  • Отличен стих,миличка!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Благодаря, че прочетохте
  • "Не ме обичай изваяна до съвършенство.

    Не ме заставяй да съм онази от списанието.

    Изживей с мен наново свойто детство."

    Поздрав, мила!Изживей любовта си както на теб ти се иска
  • "Не ме обичай изваяна до съвършенство." - Поздравления за хубавото нещо, което си написала..Подкрепям мнението на Диа!

  • Съгласна съм с gerena !!!Трябва винаги да бъдеш себе си!!!Поздрав за прекрасния стих!!!
  • e, тва е толкова истинско,толкова докосващо сетивата.Браво!Поздрави.
Propuestas
: ??:??