Не съм актриса
Одрах си кожата (биологичната)
и заших си новата (която ти харесва).
Скришом изплаках най-горчивото разочарование
и потърсих в погледа ти одобрение (с погубващо ме мълчание).
Аз усмихнах се сценично,
а ти удовлетворително (видя шедьовъра си).
"Хубава ли съм сега?" - запитах те цинично.
Ти с гордост поклати глава повелително.
Боли, когато се движа, говоря, дишам. . .
Боли от изкуственото АЗ!
Себе си съм, когато към слънцето тичам
и то разтопява сетивата, обгърнати в мраз.
Не ме обичай изваяна до съвършенство.
Не ме заставяй да съм онази от списанието.
Изживей с мен наново свойто детство.
Научи се да откриваш дори и красотата в моето мълчание.
Че ролята на другата не ми приляга.
Копнея да играя себе си, но умело.
Почувствай как сърцето, болното, ти се доверява.
Поискай го! С теб стремглаво към нов път е поело.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Костадинова Всички права запазени
