1 feb 2008, 17:14

Не съм готова

649 0 12
  Не съм готова още да си тръгнаот спомена, от мислите за теб.Една сълза тревожно се изплъзваи тъжно пари моето лице.
Назад остават многото години,в които бяхме двама, бяхме ний,сега не можем даже днитеда преброим, все хубавите дни.
Не думи ни събираха - сърцатаи мислите, и огънят във нас,сега белеят нишки в косата мии в твоята, но любовта е в нас.
И ако има някакви прегради,и ако има друг във живота ни -не ще успее тази обич да направина пепел, нито да ни раздели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не думи ни събираха - сърцата
    и мислите, и огънят във нас,
    сега белеят нишки в косата ми
    и в твоята, но любовта е в нас.

    Нека винаги има Любов в сърцето ти!
  • Благодаря за хубавите думички,че лирическата ми е много тъжна понякога!!
  • Красиво пишеш,Генка.
    с обич.
  • Поздравления!!!
  • Че кой бяга от хубавото - да не сме луди?! Много прочувствено и истинско, хареса ми страшно. Комплименти!!!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...