8 jun 2016, 22:30

Не съм родена за тъга 

  Poesía » De amor
477 0 3

Не съм родена за тъга.
И орис ли е да обичаш.
Понякога съм Плачеща върба.
За теб.
Ако израсна... ,
поне като Бреза,
ще ме приемеш ли
до тебе - Абаноса близо.
Самичка мога през живота
на криле да прелетя.
Но искам с теб.
Дори в далечна предопределеност.
Защото е така прекрасно...
Но не от нужда.
И от съпричастност само.
С взаимност.
Като птиците.
Нали това е Обичта.


 

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??