Не съм родена за тъга
Не съм родена за тъга.
И орис ли е да обичаш.
Понякога съм Плачеща върба.
За теб.
Ако израсна... ,
поне като Бреза,
ще ме приемеш ли
до тебе - Абаноса близо.
Самичка мога през живота
на криле да прелетя.
Но искам с теб.
Дори в далечна предопределеност.
Защото е така прекрасно...
Но не от нужда.
И от съпричастност само.
С взаимност.
Като птиците.
Нали това е Обичта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
