Не съм те търсила
Не съм присядала на прага в призори,
за да търся в изгрева светлината на твоите очи,
в оттенъка на хоризонта над планините очертан
се взирам с поглед тъжен, неразбран.
Не съм се заслушвала за твоя глас
сред детската гълчава в някои клас,
нито съм те намирала в театър или кино,
сред барове или сред мълчание ранимо.
Не съм те търсила в икона свята,
сълзата ми със светлината слята
буди образи красиви, но опасни,
мислите ми стават все по-властни.
Не съм те търсила в ромон на поток,
на извора във въображаемия скок,
на вълните морски във падението и възхода
и на самия свещен живот във кода.
Не съм те търсила, защото ти си с мен
всяка нощ и всеки ден,
ти си в моето сърце,
а аз съм твоето дете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Георгиева Todos los derechos reservados
