Не съм те търсила

May 22, 2010, 8:05 PM

Poetry » Phylosophy

1181 0 3

Не съм присядала на прага в призори,

за да търся в изгрева светлината на твоите очи,

в оттенъка на хоризонта над планините очертан

се взирам с поглед тъжен, неразбран.

Не съм се заслушвала за твоя глас

сред детската гълчава в някои клас,

нито съм те намирала в театър или кино,

сред барове или сред мълчание ранимо.

Не съм те търсила в икона свята,

сълзата ми със светлината слята

буди образи красиви, но опасни,

мислите ми стават все по-властни.

Не съм те търсила в ромон на поток,

на извора във въображаемия скок,

на вълните морски във падението и възхода

и на самия свещен живот във кода.

Не съм те търсила, защото ти си с мен

всяка нощ и всеки ден,

ти си в моето сърце,

а аз съм твоето дете.

Please sign in with your account so you can comment and vote.