10 ene 2009, 19:54

Не сънувам

  Poesía
796 0 5
Песен на щурчета е нощта,
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.

Звезден прах загръща с пелена
феите танцуващи - цветята,
бисери са капките роса,
празнично разпръснати в тревата.

Стройната, изправена ела
е суетна, приказна принцеса,
кленът млад с усмихнати листа
гледа зад бръшлянена завеса.

Броди с малка пръчица в ръка
сред дървета горският вълшебник.
Изворът е тайната врата -
в златния му замък тя отвежда.

Славей с песента си е богат,
тънка мрежа паякът рисува...
Искам да съм част от този свят,
но отдавна вече не сънувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...