Не сънувам
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.
Звезден прах загръща с пелена
феите танцуващи - цветята,
бисери са капките роса,
празнично разпръснати в тревата.
Стройната, изправена ела
е суетна, приказна принцеса,
кленът млад с усмихнати листа
гледа зад бръшлянена завеса.
Броди с малка пръчица в ръка
сред дървета горският вълшебник.
Изворът е тайната врата -
в златния му замък тя отвежда.
Славей с песента си е богат,
тънка мрежа паякът рисува...
Искам да съм част от този свят,
но отдавна вече не сънувам.
© Вики All rights reserved.
