Jan 10, 2009, 7:54 PM

Не сънувам

  Poetry
791 0 5
Песен на щурчета е нощта,
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.

Звезден прах загръща с пелена
феите танцуващи - цветята,
бисери са капките роса,
празнично разпръснати в тревата.

Стройната, изправена ела
е суетна, приказна принцеса,
кленът млад с усмихнати листа
гледа зад бръшлянена завеса.

Броди с малка пръчица в ръка
сред дървета горският вълшебник.
Изворът е тайната врата -
в златния му замък тя отвежда.

Славей с песента си е богат,
тънка мрежа паякът рисува...
Искам да съм част от този свят,
но отдавна вече не сънувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...