10.01.2009 г., 19:54

Не сънувам

790 0 5
Песен на щурчета е нощта,
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.

Звезден прах загръща с пелена
феите танцуващи - цветята,
бисери са капките роса,
празнично разпръснати в тревата.

Стройната, изправена ела
е суетна, приказна принцеса,
кленът млад с усмихнати листа
гледа зад бръшлянена завеса.

Броди с малка пръчица в ръка
сред дървета горският вълшебник.
Изворът е тайната врата -
в златния му замък тя отвежда.

Славей с песента си е богат,
тънка мрежа паякът рисува...
Искам да съм част от този свят,
но отдавна вече не сънувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...