С теб съм, а не чувствам вече нищо.
Сякаш любовта се е изпарила...
Знам, че ме желаеш и за мен умираш
и това ме наранява, защото аз не те обичам вече.
Искам вече друг, в други търся топлината,
която ти преди ми даваше.
Жал ме е да те гледам
как умираш от любов по мен.
С надеждата да си харесаш друга,
живея ден за ден.
Но ти все по-силно се влюбваш в мен.
С усмивка цветя ми подаряваш
и виждам как в очите ти огън гори,
а аз отвътре се изгарям.
Само ако знаеш какво ми е...
Само ако знаеш какво бушува в мен.
Вече няма огън в очите ми,
когато гледам в теб.
Вече няма любов в сърцето ми за теб...
Съжалявам... съжалявам...
Не искам да те нараня,
не искам да страдаш,
не знам как да ти го кажа,
но трябва да ме забравиш...
© Габриела Димитрова Todos los derechos reservados