Песъчинките разделят се, когато падат,
но в полета са заедно за миг.
Падайки, потъваш във забрава,
със спомен блед за твоя лик.
С пясъка в купчинката се сливам,
без да значат нищичко нещата,
за теб съм огледален образ,
просто силует във тъмнината.
И ето те с усмивка на раздяла,
когато пясъкът с минутите изтича,
а истината в погледа ти шепне
тихичко „не те обичам”.
Посветено.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
