Песъчинките разделят се, когато падат,
но в полета са заедно за миг.
Падайки, потъваш във забрава,
със спомен блед за твоя лик.
С пясъка в купчинката се сливам,
без да значат нищичко нещата,
за теб съм огледален образ,
просто силует във тъмнината.
И ето те с усмивка на раздяла,
когато пясъкът с минутите изтича,
а истината в погледа ти шепне
тихичко „не те обичам”.
Посветено.
© Ася All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
