Песъчинките разделят се, когато падат,
но в полета са заедно за миг.
Падайки, потъваш във забрава,
със спомен блед за твоя лик.
С пясъка в купчинката се сливам,
без да значат нищичко нещата,
за теб съм огледален образ,
просто силует във тъмнината.
И ето те с усмивка на раздяла,
когато пясъкът с минутите изтича,
а истината в погледа ти шепне
тихичко „не те обичам”.
Посветено.
© Ася All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
