Песъчинките разделят се, когато падат,
но в полета са заедно за миг.
Падайки, потъваш във забрава,
със спомен блед за твоя лик.
С пясъка в купчинката се сливам,
без да значат нищичко нещата,
за теб съм огледален образ,
просто силует във тъмнината.
И ето те с усмивка на раздяла,
когато пясъкът с минутите изтича,
а истината в погледа ти шепне
тихичко „не те обичам”.
Посветено.
© Ася Всички права запазени