Не те обичам, мое момче,

идеален образ на детски мечти.

Не те обичам , отмина вече,

но споменът в мен за вечно гори.

Забравих те, да знаеш, ангеле мой,

далеч са горещите устни от мен.

Мрака ме грабна в капана свой

и на него останах във плен.

Чувството силно си тръгна далеч,

в чужди прегъдки горя.

Само ти беше единствено мой,

но детето в мен отдавна умря!

Липсваш ми много, принце красив,

ала усмивката чужда отвя те.

Но нека, принце, да бъдеш щастлив,

защото след теб дълго боля ме...