6 ene 2010, 0:11

Не те попитах...

  Poesía
860 0 8

 

 

… откъде пристигна

 

и до кога ще бъдеш

в моя сън…

 

дали до утрото

ще стихне

бушуващият

вятър

вън…

 

дали разлистени пътеки

отново някога ще извървим

дали отминалото щастие

по дланите ще приютим

дали съдраните копнежи

очите ни ще съградят

дали погубените думи

безсилието ще платят

дали изречената слабост

по устните ще се стопи

и с есенната си милувка

дъждът с надежда

ще крепи…

 

не те попитах..

 

… от кога ме чакаш

 

в очите не попих

прелялата тъга

 

на тръгване

се питам…

някога…

 

дали…

  

… дали ще си простя…

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...