6 янв. 2010 г., 00:11

Не те попитах...

859 0 8

 

 

… откъде пристигна

 

и до кога ще бъдеш

в моя сън…

 

дали до утрото

ще стихне

бушуващият

вятър

вън…

 

дали разлистени пътеки

отново някога ще извървим

дали отминалото щастие

по дланите ще приютим

дали съдраните копнежи

очите ни ще съградят

дали погубените думи

безсилието ще платят

дали изречената слабост

по устните ще се стопи

и с есенната си милувка

дъждът с надежда

ще крепи…

 

не те попитах..

 

… от кога ме чакаш

 

в очите не попих

прелялата тъга

 

на тръгване

се питам…

някога…

 

дали…

  

… дали ще си простя…

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...