Не те попитах...
… откъде пристигна
и до кога ще бъдеш
в моя сън…
дали до утрото
ще стихне
бушуващият
вятър
вън…
…
дали разлистени пътеки
отново някога ще извървим
дали отминалото щастие
по дланите ще приютим
дали съдраните копнежи
очите ни ще съградят
дали погубените думи
безсилието ще платят
дали изречената слабост
по устните ще се стопи
и с есенната си милувка
дъждът с надежда
ще крепи…
…
не те попитах..
… от кога ме чакаш
в очите не попих
прелялата тъга
на тръгване
се питам…
някога…
дали…
… дали ще си простя…
