16 ene 2009, 12:54

Не ти ли стига?

  Poesía » Civil
1.6K 1 11
 

НЕ ТИ ЛИ СТИГА?

 

 

Родино моя,

Майчице измъчена,

твоята земя е днес

не топла длан, а кожа

от гърбовете на децата ти одрана,

опъната да съхне

под прихлупено небе.

Земя разграбена и изтерзана.

скътала във пазвата си свята

скъпи кости и бесилките

на своите  светли синове.

Земята ти богата

ражда златно жито.

Но овършаха я борци.

И ръфаха от нея вълци в овчи кожи.

Активни, силни бяха.

За златото и ножа

жестока бе борбата им.

Пищяха гайди и куршуми,

Пищяха майките, вдовиците, сираците.

А тъпаните думкаха по кожите,

бичове плющяха в Белене.

Дебелееха свинете.

Кървави хорА играха

по ожънати стърнища.

И съдеха народа си.

Осъдиха го. На тъмно

и престъпно бъдеще.

Изпълниха присъдата.

Днес със ножа същите

режат хляба за народеца

орал и сял, и жънал,

на малки, бедни залци.

Но те не стигат. И горчат.

Че златото го няма в житото.

Окрадено е златото.

Отпусната изстинала е

твоята "земя като човешка длан".

Не може да погали своите деца

и къс небе да им даде.

Прокудиха ги Каиновци.

Предадоха ги юдите.

От майка сториха те мащеха.

Нима не стига глас да писнеш с гайдите,

да затанцуваш, нестинарке,

по въглените парещи?

Дланта си във юмрук да свиеш?

Във твоите гори зелени

от век на века

свободни бродят духовете

на Аспаруха, Калояна  и Паисия,

на Йово Балканджи,

и Дякона, и Ботйова,

на безименните ти мъже,

телата си оставили в окопите.

И крещят за правда.

Глух ли си, народе?

Сляп ли си?

Не ти ли стига игото?

Кървиш, мълчиш...

Повръщаш чалга.

Силиконовите ти жени не раждат.

Платени пеят за любов платена.

А без небе останали,

децата режат пъпната си връв.

От теб завинаги си тръгват.

Немили и недраги като някога

чужди по света да скитат.

Далеч от теб гнезда си свиват

и отглеждат своите птичета.

Ти за тях оставаш рана

да болиш в съня недосънуван.

Отлитат птиците от теб,

изтичат мозъците ти,

изтича ти кръвта,

топи се българския ген.

Вдигни се, събуди се.

И спаси се!

Без децата ти е мъртво твойто утре.

Без тях и ти, Българийо,

самоубийствено превръщаш се в история,

която внуците ти по света

не ще четат.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невярвам да се събудим.Прекалено безлични сме станали и ни е все едно.Заслужаваме си това живуркане.А камбаните бият за тръгване....
    "И сме мъртви в свойта държава,

    останали мъничко... събрани във шепа !

    Само... Там, много пред нас

    гордо вървели предците ни.

    Завещали възторга на Хана:

    "ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ"!!!!

    И ни гледат право в очите...

    сякаш ни питат какво ще направим,

    за да останем потомци!???"
    Поздравявам те!
  • Ах, докосна ме и ме разтреси произведението ти. Темата е болезнена! Поздрав!
  • СИЛНО!И тъжно и болно...Поздрави,Даша!
  • mollis (Доротея ), Polivalenta (Поли ), petinka67 (Петя Кръстева),
    vitaniya (Окипет Вол-Вит Харпи), благодаря ви за прочита и коментарите.
  • Даша, поздравявам те за гражданската позиция и за болезнено въздействащия стих, който завършваш с призив за спасение чрез събуждане!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...