Не ти ли стига?
НЕ ТИ ЛИ СТИГА?
Родино моя,
Майчице измъчена,
твоята земя е днес
не топла длан, а кожа
от гърбовете на децата ти одрана,
опъната да съхне
под прихлупено небе.
Земя разграбена и изтерзана.
скътала във пазвата си свята
скъпи кости и бесилките
на своите светли синове.
Земята ти богата
ражда златно жито.
Но овършаха я борци.
И ръфаха от нея вълци в овчи кожи.
Активни, силни бяха.
За златото и ножа
жестока бе борбата им.
Пищяха гайди и куршуми,
Пищяха майките, вдовиците, сираците.
А тъпаните думкаха по кожите,
бичове плющяха в Белене.
Дебелееха свинете.
Кървави хорА играха
по ожънати стърнища.
И съдеха народа си.
Осъдиха го. На тъмно
и престъпно бъдеще.
Изпълниха присъдата.
Днес със ножа същите
режат хляба за народеца
орал и сял, и жънал,
на малки, бедни залци.
Но те не стигат. И горчат.
Че златото го няма в житото.
Окрадено е златото.
Отпусната изстинала е
твоята "земя като човешка длан".
Не може да погали своите деца
и къс небе да им даде.
Прокудиха ги Каиновци.
Предадоха ги юдите.
От майка сториха те мащеха.
Нима не стига глас да писнеш с гайдите,
да затанцуваш, нестинарке,
по въглените парещи?
Дланта си във юмрук да свиеш?
Във твоите гори зелени
от век на века
свободни бродят духовете
на Аспаруха, Калояна и Паисия,
на Йово Балканджи,
и Дякона, и Ботйова,
на безименните ти мъже,
телата си оставили в окопите.
И крещят за правда.
Глух ли си, народе?
Сляп ли си?
Не ти ли стига игото?
Кървиш, мълчиш...
Повръщаш чалга.
Силиконовите ти жени не раждат.
Платени пеят за любов платена.
А без небе останали,
децата режат пъпната си връв.
От теб завинаги си тръгват.
Немили и недраги като някога
чужди по света да скитат.
Далеч от теб гнезда си свиват
и отглеждат своите птичета.
Ти за тях оставаш рана
да болиш в съня недосънуван.
Отлитат птиците от теб,
изтичат мозъците ти,
изтича ти кръвта,
топи се българския ген.
Вдигни се, събуди се.
И спаси се!
Без децата ти е мъртво твойто утре.
Без тях и ти, Българийо,
самоубийствено превръщаш се в история,
която внуците ти по света
не ще четат.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ах, докосна ме и ме разтреси произведението ти. Темата е болезнена! Поздрав!
-
СИЛНО!И тъжно и болно...Поздрави,Даша!
-
mollis (Доротея ), Polivalenta (Поли ), petinka67 (Петя Кръстева),
vitaniya (Окипет Вол-Вит Харпи), благодаря ви за прочита и коментарите. -
Даша, поздравявам те за гражданската позиция и за болезнено въздействащия стих, който завършваш с призив за спасение чрез събуждане!
-
Благодаря за сълзата на гняв и умиление. Поздравявам те за стиха.
-
Развяваш знамето на болката, Даша!
Написано, прочетох и почувствах с всяка своя фибра!
! -
Уважавам желанието ти да не те оценяват , въпреки че по-този начин не мога да си сложа тихомълком оценката ...
Добре, Даша, на мен ми хареса. Онзи ден попаднах в спор за нуждата от гражданска поезия и като каква трябва да е тя.Твоята е хубава!
Поздрав! -
Г-н Дънеков,
Не мисля, че точно това, което съм написала ще оправи нещата, но мисля, че ако някой знае от какво имаме нужда, е най-добре да го направи.
Благодаря ви, че прочетохте. -
Браво!!!Поздрав и прегръдка,миличка!!!
-
прекалено дълго ми дойде... спрях за миг ... но дочетох ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"И сме мъртви в свойта държава,
останали мъничко... събрани във шепа !
Само... Там, много пред нас
гордо вървели предците ни.
Завещали възторга на Хана:
"ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ"!!!!
И ни гледат право в очите...
сякаш ни питат какво ще направим,
за да останем потомци!???"
Поздравявам те!