16.01.2009 г., 12:54

Не ти ли стига?

1.6K 1 11
 

НЕ ТИ ЛИ СТИГА?

 

 

Родино моя,

Майчице измъчена,

твоята земя е днес

не топла длан, а кожа

от гърбовете на децата ти одрана,

опъната да съхне

под прихлупено небе.

Земя разграбена и изтерзана.

скътала във пазвата си свята

скъпи кости и бесилките

на своите  светли синове.

Земята ти богата

ражда златно жито.

Но овършаха я борци.

И ръфаха от нея вълци в овчи кожи.

Активни, силни бяха.

За златото и ножа

жестока бе борбата им.

Пищяха гайди и куршуми,

Пищяха майките, вдовиците, сираците.

А тъпаните думкаха по кожите,

бичове плющяха в Белене.

Дебелееха свинете.

Кървави хорА играха

по ожънати стърнища.

И съдеха народа си.

Осъдиха го. На тъмно

и престъпно бъдеще.

Изпълниха присъдата.

Днес със ножа същите

режат хляба за народеца

орал и сял, и жънал,

на малки, бедни залци.

Но те не стигат. И горчат.

Че златото го няма в житото.

Окрадено е златото.

Отпусната изстинала е

твоята "земя като човешка длан".

Не може да погали своите деца

и къс небе да им даде.

Прокудиха ги Каиновци.

Предадоха ги юдите.

От майка сториха те мащеха.

Нима не стига глас да писнеш с гайдите,

да затанцуваш, нестинарке,

по въглените парещи?

Дланта си във юмрук да свиеш?

Във твоите гори зелени

от век на века

свободни бродят духовете

на Аспаруха, Калояна  и Паисия,

на Йово Балканджи,

и Дякона, и Ботйова,

на безименните ти мъже,

телата си оставили в окопите.

И крещят за правда.

Глух ли си, народе?

Сляп ли си?

Не ти ли стига игото?

Кървиш, мълчиш...

Повръщаш чалга.

Силиконовите ти жени не раждат.

Платени пеят за любов платена.

А без небе останали,

децата режат пъпната си връв.

От теб завинаги си тръгват.

Немили и недраги като някога

чужди по света да скитат.

Далеч от теб гнезда си свиват

и отглеждат своите птичета.

Ти за тях оставаш рана

да болиш в съня недосънуван.

Отлитат птиците от теб,

изтичат мозъците ти,

изтича ти кръвта,

топи се българския ген.

Вдигни се, събуди се.

И спаси се!

Без децата ти е мъртво твойто утре.

Без тях и ти, Българийо,

самоубийствено превръщаш се в история,

която внуците ти по света

не ще четат.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невярвам да се събудим.Прекалено безлични сме станали и ни е все едно.Заслужаваме си това живуркане.А камбаните бият за тръгване....
    "И сме мъртви в свойта държава,

    останали мъничко... събрани във шепа !

    Само... Там, много пред нас

    гордо вървели предците ни.

    Завещали възторга на Хана:

    "ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ"!!!!

    И ни гледат право в очите...

    сякаш ни питат какво ще направим,

    за да останем потомци!???"
    Поздравявам те!
  • Ах, докосна ме и ме разтреси произведението ти. Темата е болезнена! Поздрав!
  • СИЛНО!И тъжно и болно...Поздрави,Даша!
  • mollis (Доротея ), Polivalenta (Поли ), petinka67 (Петя Кръстева),
    vitaniya (Окипет Вол-Вит Харпи), благодаря ви за прочита и коментарите.
  • Даша, поздравявам те за гражданската позиция и за болезнено въздействащия стих, който завършваш с призив за спасение чрез събуждане!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...