16 jun 2016, 18:17  

Не толкова добрият

  Poesía » Otra
711 1 1

Когато съм лош, аз мириша на сяра.
с кобалтови нокти, в очите ми-жар.
Не виждам живот, сърцето ми страда.
Със слаби ръце е поваления цар,

Когато сме лоши, сърцата ги няма!
Махленски побои в душата кънтят.
Плащаме скъпо за трици и плява.
Плащаме скъпо, да мине денят.

Безсънните нощи разказват ми сага,
за хубави хора, живели преди.
Отровата, дето в юмруци се стяга
не е от тоз свят. Тя просто боли!

Огледайте хубаво своите длани!
Кобалтови, могат да бъдат и зли.
Да тътрят безмълвни, протяжни рани,
с безсмислени белези, че пак сме сами.

И как да го кажа красиво накрая?!
"Не на омразата!, Не на скръбта!"......
Просто пътечка на крачка от рая.
Леко стъпвайте, че е дълъг денят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Орлин Будинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...